Може би си спомняте 1 ноември миналата година. “Съвременните будители са наши учители” беше мотото на нашето събитие тогава, в което учениците избраха и наградиха своите любими учители за това, че те са вдъхновяващи, разбиращи, свежи и млади по дух, за това, че подкрепят и виждат в тях най-доброто, дори и когато никой друг не го вижда. Тази година ви предизвикахме за същото, но в малко по-различен формат. По случай 1 ноември, Младежки център Габрово обяви конкурс за есе на тема “Съвременните будители са наши учители”.
Регламентът на конкурса беше насочен само към ученици от 8 до 12 клас, учещи в габровските гимназии и средни училища, като есетата им трябваше да бъдат за учители, които им преподават в момента, от 8 до 12 клас в габровските гимназии и средни училища.
Няколко думи от журито:
Получихме няколко прекрасни есета, но прави впечатление, че само две от тях отговарят напълно на условието да са от ученици 8-12 клас и за учители, преподаващи в габровските гимназии. Призоваваме младежите към повече внимание, когато участват в конкурс – четете внимателно условията!
Но пък имахме обаждане от Невена Харитонова от Национална Априловска гимназия, която отлично познаваше регламента, но пък и обожаваше своята първа учителка Илза Атанасова от Основно училище „Неофит Рилски“ и държеше да й го каже!
Публикуваме всички есета, защото смятаме, че всеки учител, начален или гимназиален, трябва да чуе хубавите думи на своите ученици и да получи тяхното огромно “БЛАГОДАРЯ”.
Журито реши да награди Ивана Илиева от 9В, която е писала за своя учител Венцислав Велинов от ПГТ „Пенчо Семов“ и Йоана Николова, на 17 години, отново от ПГТ „Пенчо Семов“, гр. Габрово за нейното есе за г-жа Поля Помакова. Те получават раничка, чаша, тениска и външна батерия.
Всички останали участници в конкурса за есе ще получат тениска и чаша.
На г-н Венцислав Велинов, г-жа Поля Помакова, г-жа Илза Атанасова и г-жа Лилия Петкова ще подарим по една роза, която могат да засадят или да отглеждат вкъщи. Защото виждаме, че се грижат за своите ученици с много любов, понякога ги гледат под похлупак, понякога махат гъсениците от тях (освен две-три – за пеперуди) и ги правят много, много специални. Те ще получат и по един сборник “Избрано 2017 – 2019 TetraDkaTa.com” с произведения, публикувани в платформата за литература, изкуство и култура TetraDkaTa , чиито създател Иван Христов бе един от членовете на журито.
Честит празник на всички съвременни будители!
Благодарим на всички ученици, които се включиха в конкурса!
Ето и есетата:
Ивана Илиева от 9В, в ПГТ „Пенчо Семов“, гр. Габрово. Учител – Венцислав Велинов
Съвременните будители са нашитите учители
Венцислав Велинов: Дълбоко влияние като възпитател, наставник и вдъхновяваща фигура.
Образованието не е само учебници и изпити; това е пътуване, което може да бъде дълбоко оформено от присъствието на изключителни учители. По време на моето ученическо пътуване имах късмета да срещна многобройни преподаватели, които са оставили незаличима следа в живота ми. Но ако има някой учител, който е бил мое вдъхновение, будител и приятел, това несъмнено е моят класен ръководител Венцислав Велинов, който преподава история.
Г-н Велинов проявява изключителна способност да разпалва и подхранва любопитство у учениците си. Още от първия ден, когато стъпих в неговата класна стая, бях обгърната от атмосфера пропита с топлина, ентусиазъм и заразителна страст към историята. Неговото непоколебимо усърдие респектираше всеки ученик, създавайки атмосфера, в която ученето се превърна не само в задължение, но и в истинско удоволствие.
Това, което отличава г-н Велинов от останалите учители е неговият уникален подход към преподаването. Вместо да изнася монотонни лекции, той използва иновативни и интерактивни методи на преподаване. От участие в класни дебати до организиране на исторически възтановки. Той гарантира, че всеки урок е завладяващо изживяване. Неговата способност да трансформира сухи исторически факти в интригуващи разкази не само задълбочава нашето разбиране, но и създава трайно въздействие. Извън границите на класната стая г-н Велинов служи като будител за своите ученици. Той ни превръща в критични мислители и ни внушава жажда за знания, която се простира отвъд страниците на учебник. Той ни предизвиква да поставяме под въпрос и да анализираме света около нас, насърчавайки разбирането за миналото и настоящето.
Под негово ръководство се научаваме да разпознаваме значението на историята за оформянето на нашата идентичност и оформянето на бъдещите поколения. Влиянието на г-н Велинов се простира далеч отвъд ролята му на възпитател; той стана истински приятел. Той демонстрира истински интерес към благосъстоянието и успеха на своите ученици, надхвърляйки се, за да осигури насоки и подкрепа. Независимо дали предлага съвет относно лични проблеми или допълнителна помощ с нашето обучение, той винаги е до нас, готов да ни помогне. Неговата доброта и съпричастност създават усещане за доверие и комфорт, карайки класната му стая да се чувства като сигурно убежище, където можем да израстваме не само академично, но и като личности.
В обобщение Венцислав Велинов надхвърля царството на обикновен учител, превръщайки се във вдъхновяваща фигура, катализатор за интелектуално развитие и автентичен довереник. Чрез безграничния си ентусиазъм към историята и непоколебимата си отдаденост на своите ученици той остави незаличим отпечатък в живота ми. Неговите новаторски методи на преподаване предизвикват любопитство и истинска любов към ученето. Освен това, неговото менторство е отвъд границите на академичните граници, насърчавайки среда, в която процъфтява личното израстване. Смятам се за късметлийка, че имам изключителната възможност да бъда ученик под ръководството на Господин Велинов. Неговото влияние ще отеква завинаги в мен, оформяйки не само моя характер но и светоглед.
Йоана Николова, на 17 години, ПГТ „Пенчо Семов“, гр. Габрово. учител – г-жа Поля Помакова.
,,СЪВРЕМЕННИТЕ БУДИТЕЛИ СА НАШИ УЧИТЕЛИ“
Здравейте, аз се казвам Йоана Николова и съм на 17години. Уча в Професионалната Гимназия по туризъм ,,Пенчо Семов‘‘, Габрово. Специалността ми е производство на кулинарни изделия и напитки.
Щастлива съм, че имам възможността да Ви разкажа повече за мой преподавател, който всеки ден ме вдъхновява. Защото да си учител, не е просто да влезеш в час и да си разкажеш урока и после да излезеш. Да си учител е призвание.
Може да се каже, че тази професия е една от най-сложните, защото чрез нея се създава един по-хубав свят.
Ще Ви разкажа за един прекрасен човек, който се казва г-жа Поля Помакова. Тази жена е майката на гимназията.
Каквото и да става, каквито и проблеми да има, тя ги решава със спокойствие и усмивка и не внася смут и тревога в обкръжаващата я среда. За нея мога да Ви разкажа доста и разбира се само хубави неща.
Всеки ден ни посреща с усмивка и прегръдка и ни пожелава, успешен ден изпълнен с много емоции. Готова е по-всяко време да помогне на хората, дори ще направи и невъзможното те да бъдат щастливи. Впуска се в много приключения и обича да създава незабравими спомени, разказани чрез снимки. Обича да мечтае и всеки следващ ден работи за тяхното реализиране. Изпълнена е с много хармония и всеки ден блести с нейната красота, доброта, чистота и любов, която дарява на хората.
Когато се говори с нея, тя излъчва спокойствие, топлина и любов. Може би това за Вас не е толкова важно, но за мене е, защото вече не се срещат такива хора като нея.
Много се натъжавам, когато си помисля, че скоро завършвам и трябва да си тръгна от тази уникална гимназия и да затворя просто ей така скъпоценното съкровище, от което вземам всеки ден и то с пълни шепи.
Обещала съм, на моята прекрасна учителка, че каквото и да става, някой ден ще се върна в тази гимназия и ще продължа от там до където съм стигнала и няма да спра да пълня сърдечното съндъче със съкровища.
Това беше историята за моя вдъхновител. Надявам се, когато я четете, да си вземате поука и да се опитате да продължавате към по-добро.
Не е толкова трудно да помагаме на хората с желание и усмивка и да ги даряваме с много любов. Нека да бъдем щастливи и да ценим това, което имаме, а не да гледаме в паничката на другия и да му завиждаме.
Точно тази промяна не трябва да я отлагаме за утрешният ден, защото тогава може да бъде прекалено късно и да съжаляваме!
Невена Иванова Харитонова, 8Г клас, от Национална Априловска гимназия – г-жа Илза Атанасова и г-н Доско Иванов
МОЯТ УЧИТЕЛ БУДИТЕЛ
В живота си имаме много учители. Някои докосват ума и сърцето, но обикновено има един, който разбира душата. Първият учител. Този, който показва обичта извън семейството. Първият, който вижда възможностите ти. Първият, който отваря широките врати на детското въображение. Първият, който открива светлината към твоя път, гледайки блясъка в малките ти очи, които копнеят за знания и игри. Човек, който те учи на доброта и разбирателство. Първият, който показва как да пишеш и смяташ, държейки мъничката ти, крехка ръка. Онзи специален учител, който те запознава с пленителната любов на и към българското слово. Първият, който прегръщаш… и усещаш как сърцата ви бият в едно. Най-важният, който те напътства да преследваш мечтите си. Човекът, който винаги ще помниш, защото той е този, който оформя житейския ти път. Няма по-голямо богатство от обичта на учител към ученик и ученик към учител. Тя е обич безкрайна, незаменима. Тази обич за мен си има име. И то е Илза Атанасова. Моят първи учител в Основно училище „Неофит Рилски“ – Габрово. Думите са малко, но емоциите много за да опиша колко съм благодарна. Тя е човек с главно ,,Ч‘‘ и жена с главно ,,Ж‘‘. Всяко нейно движение е като танц на лебед. Всяка нейна дума е като песен на славей. Тя е музика, тя е любов, тя е сбъднат сън. В цялата тази обич и знания, тя не бе сама. До нея стоеше Доско Иванов. Той сега „грее“ от високо в небето, моята пътечка и го прегръщам в мислите си. Господин Доско Иванов завинаги ще остане будител в моя ум и рицар в моето сърце.
Знам, че есето ми не отговаря на регламента на конкурса, но имах нужда да споделя, че благодарение на тези двама Будители, аз съм ученичка в Национална Априловска Гимназия. Сбъдната мечта за мен. От тях придобих любовта към литературата, българския език, историята и всичко, което ни прави горди, че сме точно такива, каквито сме. Искрено вярвам, че в годините, които ми предстоят в Национална Априловска Гимназия ще разпозная моя следващ голям будител, в лицето на учител, който неизчерпаемо ще ме вдъхновява, увлича, мотивира за още знания, нови посоки и доброта. Обещавам да пиша и за него.
Каролина Викторова Русанова от 5А клас, в СУ „Райчо Каролев“, гр. Габрово. учител – госпожа Лилия Петкова
„Съвременните будители са наши учители“ Габрово 2023
Госпожа Лилия Петкова не беше само мой учител, тя е и мой будител!
Началната ми учителка е първия пример и впечатление. В нейния образ опознах и обикнах училището.
Тя винаги се стремеше да сме добри и да пораснем сърцати хора. Да сме възпитани и да имаме знания. При проблем винаги беше до нас- със задача и с някого, тя се опитваше да ни помогне да го решим. Нямаше неразрешен проблем!
Избрах госпожа Петкова, защото тя ни научи на много интересни неща, винаги ни обичаше и винаги се опитваше да направи най- доброто за нас!
За това я обичам!
Как може да се забрави нейните прегръдки! Колко сълзи сме споделяли, колко усмивки и колко трудности, но винаги беше до нас!
Венцислава Веселин Василева, V „а“ клас СУ „Райчо Каролев“- гр. Габрово, учител – госпожа Лилия Петкова
„Съвременните будители са наши учители“
Габрово 2023
Мотивиращият за мен учител е госпожа Лилия Петкова- моята начална учителка. Научила ме е на много неща, които сега оценявам. Преминали сме през много трудности заедно – имало е смях, плач и радост. Има такива личности, които остават завинаги в сърцето ни. Ето, тя е един от тези хора!
Раздялата беше трудна.
Тя ме научи да пиша буквите, които са тук на този лист. Също така да пресметна петдесет делено на пет.
Госпожа Петкова е будителя, събудил ме за знания. Това любопитство е от нея. Толкова въпроси съм й задала, на които тя винаги имаше отговор. За това хиляди пъти, аз благодаря Ви.
Не мога да опиша с думи колко много дължа на нея. В главата ми се блъска един въпрос: Колко трудно й е било на нея?, но знам, че така, както се справи с нас, може да се справи с всички останали.
Имам едно последно нещо да й кажа, преди напълно да я предам на малките ученици: Обичам ви, но още повече ви благодаря, че ми дадохте бъдеще!
Кристияна Пламенова, на 13 години, от 55-то училище “Петко Каравелов”, гр. София.
Манастирът
„Слизаме,- извика Учителката, – вървете след мен и не вдигайте шум! Това е свято място.”
Манастирът ни прегърна с топла прегръдка на приказен старец, миришещ на чисто- на гора и тамян.
Гледах дългите му етажи, с многото врати към усамотени стаи.
и монасите сновящи като мравки из тях.
Гледах пъстрилото от гости на двора му- такива като мен, пръснати сякаш сватбени бонбони върху калдъръма.
После всички влязохме в Църквата.
Усетих върху себе си очите на иконите и песента на хоровете- вътре в гърдите ми,
докато палех свещ и си мислех за Mама, за Брат ми, за теб, Татко.
Как винаги се притесняваш за мен, но се стараеш да го скриеш зад шега:
„Да слушаш учителката, че иначе няма да преминеш през процепа на Пещерата…”
(всички манастири крият такива изпитания)
Как ти самият не обичаш да пътуваш, но ме пускаш на всички екскурзии.
Как не вярваш особено в Бог, но нямаш нищо против да посетя обителта му.
С парите, които ми даде на тръгване купих подаръци- за Мама, за Брат ми, за теб-
по едно осветено камъче от Манастира. Когато ти го подарих, ти се усмихна и каза
„Не хапна ли нещо? Не си ли взе нещо за теб?”
После ми показа новата игра, която си измислил, за да можем да играем у дома четиримата.
Един следобед, докато вървяхме заедно през парка от училище към къщи
и ти ми разказваше митът за Адмет и Алкеста, аз си спомних думите на Учителката.
„Татко, ние с теб сме като Църква и Манастир.”
Ти ме погледна изненадан.
„Църква без манастир може да има, но Манастир без църква- не.
Ти си моята църква, татко, а аз –твоят Манастир…”
„Обратното е, Криси- каза ти развълнуван,- аз не мога без теб!”
Коленичи до мен и ме прегърна.
Благодарим на всички за изпратените есета! Дерзайте!
