You may remember November 1 last year. "Modern Awakeners are our teachers" was the motto of our event then, in which students chose and awarded their favorite teachers for being inspiring, understanding, fresh and young in spirit, for supporting and seeing in them the most the good, even when no one else sees it. This year we challenged you to the same, but in a slightly different format. On the occasion of November 1, the Gabrovo Youth Center announced an essay contest on the topic "Modern awakeners are our teachers".
The competition regulation was aimed only at students from 8th to 12th grade, studying in Gabrovo high schools and secondary schools, astheir essays had to be about teachers currently teaching them, grades 8 through 12 in Gabrovo's high schools and secondary schools.
A few words from the jury:
We received several wonderful essays, but it is striking that only two of them fully meet the condition of being from students in grades 8-12 and for teachers teaching in Gabrovo high schools. We urge young people to be more careful when participating in a competition - read the conditions carefully!
Но пък имахме обаждане от Невена Харитонова от Национална Априловска гимназия, която отлично познаваше регламента, но пък и обожаваше своята първа учителка Илза Атанасова от Основно училище „Неофит Рилски“ и държеше да й го каже!
We publish all essays because we believe that every teacher, in elementary or in high school, should hear the kind words of their students and receive their huge "THANK YOU".
The jury decided to award Ivana Ilieva from 9C, who wrote about her teacher Ventsislav Velinov from PGT "Pencho Semov" and Yoana Nikolova, 17 years old, again from PGT "Pencho Semov", Gabrovo for her essay about Mrs. Polya Pomakova. They get a backpack, a cup, a t-shirt and a external battery.
All other essay contest participants will receive a t-shirt and a cup.
We will give Mr. Ventsislav Velinov, Mrs. Polya Pomakova, Mrs. Ilza Atanasova and Mrs. Lilia Petkova a rose to each one of them, which they can plant or grow at home. Because we see that they take care of their students with a lot of love, sometimes they look after them under a hood, sometimes they remove the caterpillars from them (except for two or three - for butterflies) and make them very, very special. They will also receive one collection "Selected 2017 - 2019 TetraDkaTa.com" with works published on the literature, art and culture platform TetraDkaTa , whose creator Ivan Hristov was one of the jury members.
Happy holiday to all modern awakeners!
Thank you to all the students who participated in the contest!
Here are the essays:
Ивана Илиева от 9В, в ПГТ „Пенчо Семов“, гр. Габрово. Учител – Венцислав Велинов
Съвременните будители са нашитите учители
Венцислав Велинов: Дълбоко влияние като възпитател, наставник и вдъхновяваща фигура.
Образованието не е само учебници и изпити; това е пътуване, което може да бъде дълбоко оформено от присъствието на изключителни учители. По време на моето ученическо пътуване имах късмета да срещна многобройни преподаватели, които са оставили незаличима следа в живота ми. Но ако има някой учител, който е бил мое вдъхновение, будител и приятел, това несъмнено е моят класен ръководител Венцислав Велинов, който преподава история.
Г-н Велинов проявява изключителна способност да разпалва и подхранва любопитство у учениците си. Още от първия ден, когато стъпих в неговата класна стая, бях обгърната от атмосфера пропита с топлина, ентусиазъм и заразителна страст към историята. Неговото непоколебимо усърдие респектираше всеки ученик, създавайки атмосфера, в която ученето се превърна не само в задължение, но и в истинско удоволствие.
Това, което отличава г-н Велинов от останалите учители е неговият уникален подход към преподаването. Вместо да изнася монотонни лекции, той използва иновативни и интерактивни методи на преподаване. От участие в класни дебати до организиране на исторически възтановки. Той гарантира, че всеки урок е завладяващо изживяване. Неговата способност да трансформира сухи исторически факти в интригуващи разкази не само задълбочава нашето разбиране, но и създава трайно въздействие. Извън границите на класната стая г-н Велинов служи като будител за своите ученици. Той ни превръща в критични мислители и ни внушава жажда за знания, която се простира отвъд страниците на учебник. Той ни предизвиква да поставяме под въпрос и да анализираме света около нас, насърчавайки разбирането за миналото и настоящето.
Под негово ръководство се научаваме да разпознаваме значението на историята за оформянето на нашата идентичност и оформянето на бъдещите поколения. Влиянието на г-н Велинов се простира далеч отвъд ролята му на възпитател; той стана истински приятел. Той демонстрира истински интерес към благосъстоянието и успеха на своите ученици, надхвърляйки се, за да осигури насоки и подкрепа. Независимо дали предлага съвет относно лични проблеми или допълнителна помощ с нашето обучение, той винаги е до нас, готов да ни помогне. Неговата доброта и съпричастност създават усещане за доверие и комфорт, карайки класната му стая да се чувства като сигурно убежище, където можем да израстваме не само академично, но и като личности.
В обобщение Венцислав Велинов надхвърля царството на обикновен учител, превръщайки се във вдъхновяваща фигура, катализатор за интелектуално развитие и автентичен довереник. Чрез безграничния си ентусиазъм към историята и непоколебимата си отдаденост на своите ученици той остави незаличим отпечатък в живота ми. Неговите новаторски методи на преподаване предизвикват любопитство и истинска любов към ученето. Освен това, неговото менторство е отвъд границите на академичните граници, насърчавайки среда, в която процъфтява личното израстване. Смятам се за късметлийка, че имам изключителната възможност да бъда ученик под ръководството на Господин Велинов. Неговото влияние ще отеква завинаги в мен, оформяйки не само моя характер но и светоглед.
Йоана Николова, на 17 години, ПГТ „Пенчо Семов“, гр. Габрово. учител – г-жа Поля Помакова.
,,СЪВРЕМЕННИТЕ БУДИТЕЛИ СА НАШИ УЧИТЕЛИ“
Здравейте, аз се казвам Йоана Николова и съм на 17години. Уча в Професионалната Гимназия по туризъм ,,Пенчо Семов‘‘, Габрово. Специалността ми е производство на кулинарни изделия и напитки.
Щастлива съм, че имам възможността да Ви разкажа повече за мой преподавател, който всеки ден ме вдъхновява. Защото да си учител, не е просто да влезеш в час и да си разкажеш урока и после да излезеш. Да си учител е призвание.
Може да се каже, че тази професия е една от най-сложните, защото чрез нея се създава един по-хубав свят.
Ще Ви разкажа за един прекрасен човек, който се казва г-жа Поля Помакова. Тази жена е майката на гимназията.
Каквото и да става, каквито и проблеми да има, тя ги решава със спокойствие и усмивка и не внася смут и тревога в обкръжаващата я среда. За нея мога да Ви разкажа доста и разбира се само хубави неща.
Всеки ден ни посреща с усмивка и прегръдка и ни пожелава, успешен ден изпълнен с много емоции. Готова е по-всяко време да помогне на хората, дори ще направи и невъзможното те да бъдат щастливи. Впуска се в много приключения и обича да създава незабравими спомени, разказани чрез снимки. Обича да мечтае и всеки следващ ден работи за тяхното реализиране. Изпълнена е с много хармония и всеки ден блести с нейната красота, доброта, чистота и любов, която дарява на хората.
Когато се говори с нея, тя излъчва спокойствие, топлина и любов. Може би това за Вас не е толкова важно, но за мене е, защото вече не се срещат такива хора като нея.
Много се натъжавам, когато си помисля, че скоро завършвам и трябва да си тръгна от тази уникална гимназия и да затворя просто ей така скъпоценното съкровище, от което вземам всеки ден и то с пълни шепи.
Обещала съм, на моята прекрасна учителка, че каквото и да става, някой ден ще се върна в тази гимназия и ще продължа от там до където съм стигнала и няма да спра да пълня сърдечното съндъче със съкровища.
Това беше историята за моя вдъхновител. Надявам се, когато я четете, да си вземате поука и да се опитате да продължавате към по-добро.
Не е толкова трудно да помагаме на хората с желание и усмивка и да ги даряваме с много любов. Нека да бъдем щастливи и да ценим това, което имаме, а не да гледаме в паничката на другия и да му завиждаме.
Точно тази промяна не трябва да я отлагаме за утрешният ден, защото тогава може да бъде прекалено късно и да съжаляваме!
Невена Иванова Харитонова, 8Г клас, от Национална Априловска гимназия – г-жа Илза Атанасова и г-н Доско Иванов
МОЯТ УЧИТЕЛ БУДИТЕЛ
В живота си имаме много учители. Някои докосват ума и сърцето, но обикновено има един, който разбира душата. Първият учител. Този, който показва обичта извън семейството. Първият, който вижда възможностите ти. Първият, който отваря широките врати на детското въображение. Първият, който открива светлината към твоя път, гледайки блясъка в малките ти очи, които копнеят за знания и игри. Човек, който те учи на доброта и разбирателство. Първият, който показва как да пишеш и смяташ, държейки мъничката ти, крехка ръка. Онзи специален учител, който те запознава с пленителната любов на и към българското слово. Първият, който прегръщаш… и усещаш как сърцата ви бият в едно. Най-важният, който те напътства да преследваш мечтите си. Човекът, който винаги ще помниш, защото той е този, който оформя житейския ти път. Няма по-голямо богатство от обичта на учител към ученик и ученик към учител. Тя е обич безкрайна, незаменима. Тази обич за мен си има име. И то е Илза Атанасова. Моят първи учител в Основно училище „Неофит Рилски“ – Габрово. Думите са малко, но емоциите много за да опиша колко съм благодарна. Тя е човек с главно ,,Ч‘‘ и жена с главно ,,Ж‘‘. Всяко нейно движение е като танц на лебед. Всяка нейна дума е като песен на славей. Тя е музика, тя е любов, тя е сбъднат сън. В цялата тази обич и знания, тя не бе сама. До нея стоеше Доско Иванов. Той сега „грее“ от високо в небето, моята пътечка и го прегръщам в мислите си. Господин Доско Иванов завинаги ще остане будител в моя ум и рицар в моето сърце.
Знам, че есето ми не отговаря на регламента на конкурса, но имах нужда да споделя, че благодарение на тези двама Будители, аз съм ученичка в Национална Априловска Гимназия. Сбъдната мечта за мен. От тях придобих любовта към литературата, българския език, историята и всичко, което ни прави горди, че сме точно такива, каквито сме. Искрено вярвам, че в годините, които ми предстоят в Национална Априловска Гимназия ще разпозная моя следващ голям будител, в лицето на учител, който неизчерпаемо ще ме вдъхновява, увлича, мотивира за още знания, нови посоки и доброта. Обещавам да пиша и за него.
Каролина Викторова Русанова от 5А клас, в СУ „Райчо Каролев“, гр. Габрово. учител – госпожа Лилия Петкова
„Съвременните будители са наши учители“ Габрово 2023
Госпожа Лилия Петкова не беше само мой учител, тя е и мой будител!
Началната ми учителка е първия пример и впечатление. В нейния образ опознах и обикнах училището.
Тя винаги се стремеше да сме добри и да пораснем сърцати хора. Да сме възпитани и да имаме знания. При проблем винаги беше до нас- със задача и с някого, тя се опитваше да ни помогне да го решим. Нямаше неразрешен проблем!
Избрах госпожа Петкова, защото тя ни научи на много интересни неща, винаги ни обичаше и винаги се опитваше да направи най- доброто за нас!
За това я обичам!
Как може да се забрави нейните прегръдки! Колко сълзи сме споделяли, колко усмивки и колко трудности, но винаги беше до нас!
Венцислава Веселин Василева, V „а“ клас СУ „Райчо Каролев“- гр. Габрово, учител – госпожа Лилия Петкова
„Съвременните будители са наши учители“
Габрово 2023
Мотивиращият за мен учител е госпожа Лилия Петкова- моята начална учителка. Научила ме е на много неща, които сега оценявам. Преминали сме през много трудности заедно – имало е смях, плач и радост. Има такива личности, които остават завинаги в сърцето ни. Ето, тя е един от тези хора!
Раздялата беше трудна.
Тя ме научи да пиша буквите, които са тук на този лист. Също така да пресметна петдесет делено на пет.
Госпожа Петкова е будителя, събудил ме за знания. Това любопитство е от нея. Толкова въпроси съм й задала, на които тя винаги имаше отговор. За това хиляди пъти, аз благодаря Ви.
Не мога да опиша с думи колко много дължа на нея. В главата ми се блъска един въпрос: Колко трудно й е било на нея?, но знам, че така, както се справи с нас, може да се справи с всички останали.
Имам едно последно нещо да й кажа, преди напълно да я предам на малките ученици: Обичам ви, но още повече ви благодаря, че ми дадохте бъдеще!
Кристияна Пламенова, на 13 години, от 55-то училище “Петко Каравелов”, гр. София.
Манастирът
„Слизаме,- извика Учителката, – вървете след мен и не вдигайте шум! Това е свято място.”
Манастирът ни прегърна с топла прегръдка на приказен старец, миришещ на чисто- на гора и тамян.
Гледах дългите му етажи, с многото врати към усамотени стаи.
и монасите сновящи като мравки из тях.
Гледах пъстрилото от гости на двора му- такива като мен, пръснати сякаш сватбени бонбони върху калдъръма.
После всички влязохме в Църквата.
Усетих върху себе си очите на иконите и песента на хоровете- вътре в гърдите ми,
докато палех свещ и си мислех за Mама, за Брат ми, за теб, Татко.
Как винаги се притесняваш за мен, но се стараеш да го скриеш зад шега:
„Да слушаш учителката, че иначе няма да преминеш през процепа на Пещерата…”
(всички манастири крият такива изпитания)
Как ти самият не обичаш да пътуваш, но ме пускаш на всички екскурзии.
Как не вярваш особено в Бог, но нямаш нищо против да посетя обителта му.
С парите, които ми даде на тръгване купих подаръци- за Мама, за Брат ми, за теб-
по едно осветено камъче от Манастира. Когато ти го подарих, ти се усмихна и каза
„Не хапна ли нещо? Не си ли взе нещо за теб?”
После ми показа новата игра, която си измислил, за да можем да играем у дома четиримата.
Един следобед, докато вървяхме заедно през парка от училище към къщи
и ти ми разказваше митът за Адмет и Алкеста, аз си спомних думите на Учителката.
„Татко, ние с теб сме като Църква и Манастир.”
Ти ме погледна изненадан.
„Църква без манастир може да има, но Манастир без църква- не.
Ти си моята църква, татко, а аз –твоят Манастир…”
„Обратното е, Криси- каза ти развълнуван,- аз не мога без теб!”
Коленичи до мен и ме прегърна.
Thank you everyone for your essay submissions! Go for it, we say!
